Неап (ер) ол – шприц на отиващо си портокалово лято – трета част

на

Дойде и третият ден, в който се отдадохме изцяло на Неапол. И тук е момента да спомена защо написах заглавието по този начин. Била съм три пъти в Рим, веднъж в Милано и по веднъж във Варена и Беладжио, около езерото Комо, но така както почитат аперола в Неапол, не съм виждала. Почти нямаше заведение или бар, в което да отидем и да няма на всяка маса поне по една от тази вълшебна напитка с леко горчив привкус на портокалови кори.

IMG_2386

Та, последният ни пълен ден бе отреден за родното място на пицата. За пръв път реших да се доверя на така известните напоследък Free walking tours, който само забележете как бе кръстен тук Napoli That’s Amore … ами какво друго име да му измислят, то това си е най-логичното 😉 Срещата ни беше в 10:30 ч. на Piazza Dante.  Да, да онзи Данте с “Ад”. Нашият пътеводител ни чакаше там с една синя папка и усмивка. Естествено, пак двете момичета от България бяха атракцията още при запознанството ни с него и цялата група от около 10 човека, но мисля да оставя тази история за себе си ха ха ха.

IMG_2396

Та, преди да продължа с нашия тур, само ще вкарам малко информация за този град. Името му идва от гръцкото „Nea polis“, което означава „нов град“. „Виж Неапол и Умри!“ е италианската максима и както се твърди – думи на Гьоте, които изрекъл след като посетил града, отразяващ се във водите на Неаполитанския залив в подножието на Везувий. Това всъщност е доста объркваща двусмислица. “Умри“ е красива местност, недалеч от града, която е част от туристическите маршрути.  А самият Неапол е просто енергия, хаос, мистерия и лек привкус на моето любимо испанско. Няколко са думите, с които може да свържете града, ако играете на асоциации: вулканът Везувий, операта, мандолините и пицата. Тук са останките на античният град Помпей, запечатал във времето бягащите от лавата хора. Това е родното място на Енрико Карузо – един от най-големите тенори в историята на оперното изкуство. Тук е поела първата глътка въздух и София Шиколоне – иконата на италианското кино, известна на света като София Лорен.

А ние се връщаме на пиацата и потегляме из старинния град, в който ви разказах, че хапнахме още първия ден. Отправна точка бе Antica Pizzeria PortAlba, за която ви разказах в първата част, след това се спряхме на един от най-посещаваните от младите хора площади, пълен с малки кафенета и барове – Piazza Bellini. Горещо, ама наистина горещо ви препоръчвам това място, ако сте решили да се забавлявате. След това гидът ни каза: „Сега ще изненадам сетивата ви“ и се спряхме под арката на една сграда. След това каза: „Просто слушайте!” и можехме да чуем звънки гласове, репетиращи така известен сценарий от типичната за този район opera buffа. Това е комичен оперен жанр, получил своето начало в Неапол в края на 17 и началото на 18 век. Неаполитанската оперна школа е една от най-добрите в цяла Европа и ние успяхме да се докоснем до нейните възпитаници, макар и косвено. Стояхме там долу и просто слушахме. А аз бях цялата настръхнала и със затворени очи можех да си се представя в изискана опера и слушайки “O sole mio„. Спомняте ли си, за лодкаря от предния ден, онзи италиански мачо? „O sole mio“ е световно известна неаполитанска песен, написана през 1898 г. Текстът е написан от Джовани Капуро,а  музиката е  от Едуардо ди Капуа и Алфредо Мазучи. „O sole mio“ е неаполитанския еквивалент на стандартния италиански език Il mio и се превежда буквално като „моето слънце “, възпята дори от Елвис Пресли.

IMG_2397

Продължихме по Via Tribunali, една от най-оживените и типично италиански улици, на която съм попадала. Може да намерите всичко – от малки италиански кафетерии, в които италианците си пият кафето на крак, през характерните шопове за сувенири и разбира се, едни от най-добрите ресторанти за пица и паста в града. Тук е момента да спомена и да ви задължа да опитате от пицата на Gino Sorbillo. Ако спрете на улицата някой местен и го попитате къде е най-хубавата пица, без да се замисли ще ви насочи към това място. Ние също го посетихме, но не на тази улица, а на крайбрежната, където също има.

Няма да ви разказвам за музеите, просто не са ми силата. Но тука има доста. А самият Неапол често е наричан и “музей под открито небе”.

А знаете ли кой е Bansky ? И аз не, знаех. Но историята му ме плени и то с доста мистерия. Бански (Bansky) е английски графити творец, от района на Бристол, Великобритания, чиито начин на протест – стрийт графити, обикаля цял свят. Уличният му арт комбиниран с черно чувство за хумор и stencilling техника, дават нов поглед върху съвременната политика и социалния живот, различен от този с които сме свикнали в медиите. Много хора твърдят, че графитите са грозни, разрушителни, безсмислено, безотговорни, и детински, но всички тези твърдения губят смисъл в момента, в който се направят правилно. Макар покрай анонимността му да има много митове, макар някои да го намират за некадърен, начина му да изрази друга гледна точка, различна от общо приетата, винаги остава забелязан. Е, и тук в Наполи е оставил част от своето изкуство.

antonina.nikova25

Ще пропусна и още някоя друга църква, за да ви разкажа, за тази която ме впечатли – Gesu Nuovo Church. Тази божия постройка в бароков стил, някак си привлича или пък отблъсква с различната си архитектура. По време на Ренесанса в Неапол се подвизавали “експерти”, които твърдели, че каменната фасада с пирамидални или диамантени форми, ще задържа положителната енергия и ще отблъсква негативната. За това и изглежда така тази сграда – като звукозаписно студио, но отвън.  И аз като се замисля има логика. Но това не е най-странното. Мистерията около тази църква се засилва и от факта, че на всяка една от тези пирамидални форми има инкрустиран 10 см. символ. Какво си мислите, че е? Ами според изследвания тези символи са част от езика на Исус (арамик) и всяка от тях кореспондира на нота. Ако четете от ляво на дясно и от горе на долу, гравираните символи ще ви изпълнят мелодия от 1 час. Може да я чуете тук. И после не вярвайте в чудеса! 

IMG_2395

След тази обиколка бяхме малко изморени, така че решихме да опитаме най-накрая и от сладоледа в тази част на Италия. Нашият приятел гида ни каза, че най-хубавия сладолед е в Casa Infante.  Продавачката не беше много щастлива, може би мъжът й не си беше прибрал чорапите днес или по-скоро не, това е характерно за нашия нрав, май не й беше подарил тази сутрин цвете. Италианска му любов, ама пък каква … А, да сладоледа 🙂 Пистачо и диви ягоди. Просто седнахме на една пейка и мълчахме, да толкова беше вкусен, че най-после нещо затвори устите ни.

Следващата ни спирка всъщност не беше спирка, а цяла улица с магазини Via Toledo. Най-после моят шопинг момент. Тук е момента да спомена, че тези хора не умеят да шофират, клаксоните се чуват на всяка мили секунда, не се спира на пешеходни, така че се оглеждайте винаги и да, мръсно е. Ама някак си пак ми харесва много това място. Другите емоции, които предизвиква в мен, заглушат тези дребни несъвършенства, които пречат леко на слуха и зрението.

IMG_2388

Стигнахме и до така известното кафене Gran Caffè Gambrinus, което без съмнение е институция в този град. Място за срещи на артисти, певци и художници. Jean-Paul Sartre, Oscar Wilde, Ernest Hemingway, Benedetto Croce и Giovanni Agnelli – всеки от тях е идвал тук, сядал, мислил, говорил и дори писал по нещо, от своите произведения. Самото кафене се състои от няколко зали, всяка направена като купол на църква, а интериора обагрен от произведения на изкуството и книги, повечето, от които за кафето, разбира се. Най-доброто тук обаче са сладкишите и по-конкретно sfogliatella, популярната рикота сладкачиято форма прилича на слоеве от тънки листа, джелатото и салона за чай. Ако се върнем обаче на бара и се вгледаме в добре облечени възрастни хора, може да забележим как господин Клаудио Калвино, току-що плати за две кафета и сложи касовата бележка за „caffè sospeso“ в голяма кутия за кафе, която стои до касовия апарат. А самата кутия е покрита с листчета и послания, които подканят на няколко езика –  “стопли сърцето на някого “ с безплатно кафе. Местните хора са доста щедри, това си личи от всяко място, което посетихме. Но това наистина ме очарова и плени. Кафето е символ на Италия, а тук са го превърнали и в красив жест, символ на това, че май трябва по-често да си подаваме ръка. Хм, мислите ми ме водят в друга посока … само с един прост и никакъв жест създаваш връзка между двама души, които дори не се познават и то красива, топла и ароматна връзка. Май искам да живея в Италия, обичам италианците …

IMG_2391

Изпихме си кафето и може да посетим вече всичко, което бе в списъка ми:

  1. Castel Nuovo, с 5 укрепления, разширяван и ремонтиран многократно. Между двете западни кули стои бялата мраморна триумфална арка, построена през 15 век. Защо е там ли, ами за да се различава от всички останали триумфални арки като тази в Париж, Барселона, Берлин. И тук ще вмъкна една интересна история. Имало една кралица, която всички смятали за много лоша, защото имала много любовници. При което, аз естествено реагирах така: ”Ама чакайте, кой казва, че това е лошо?”, възмутена от безумния коментар. При което, част от групата и най-вече мъжете абсолютно се съгласиха с мен, а нашият италиански приятел се засмя и побърза да укроти гнева ми като ни разказа, че след като тя прекарвала с тях една вечер ги затваряла в тъмница (ами пък заслужавали са си го, сигурно, жалко че и днес не може така, си помислих, ха ха ха), а на сутринта, когато стражите отивали да ги хранят,  тях вече ги нямало. Някак си изчезвали…Легендите твърдят, че пода се отварял и от там излизали крокодили, които хапвали за закуска непослушните любовници. Легенда или цялата истина, вие сами си преценете…
  2. Galleria Umberto. Били ли сте в Милано? Ако да, то това е еквивалент на търговски център Виторио Мануеле там, само че по-голям, тъй като е бил построен по-късно. А неаполитанци не обичат някой да има нещо повече от тях, и какъв ужас, ако то е и по-голямо или по-красиво. Малки кокетни бутици, сладки кафенета и офиси. Аз лично можех да прекарам почти целия си ден под впечатляващите куполи, пазени от ангели във всеки ъгъл. Силно впечатление ми направи мраморната мозайка със златно покритие на места на 12-те зодии. Естествено се докоснах първо до моята зодия – ЛЪВ. Красота, изящество и елегантност..
  3. Театър Сан Карло. Това е най-старият и все още действащ оперен театър в Европа. Може да се разгледа единствено, ако сте в група.

antonina.nikova napoli24

И така стигаме до 3. Piazza del Plebiscito, на която е построен и

     4. Palazzo Reale,

а от другата страна е

   5.The Church of San Francesco di Paola: с колонадите си отвън, някак напомняща на площада Сан Пиетро в Рим.

Но този площад не е само мястото, на което се провеждат различните музикални и културни ивенти, но и едно отново мистериозно място. За това и ще се спра на него, но малко по-късно.

След което се спуснахме по улицата, която ни отведе към морето или както аз обичам да му качвам “el mar”. Няма как очите ти да не потънат в красивите сини води и докато се взираш и наслаждаваш изведнъж попадаш на Везувий. Малък вулкан, а какви бели създава. Малко си приличаме с него, мисля че за това го харесах толкова 🙂 След като минахме по цялата крайбрежна и попаднахме на качващите се в автобуса си футболисти на Неапол (Forza Napoli), не знам как ги откривам всеки път тези футболисти (тук, един приятел има теория, ама ще ви я разкажа, ако искам някой ден), се спряхме пред статуята на Умберто I. Днес тази персона е доста недолюбвана. Оказа се, че Неапол е имал богатството от 50 метра широка плажна ивица, която обаче този младеж разпродал на добра цена, построявайте две от най-красивите сгради в града с помощта на двама белгийски архитекти.. Не можехме да повярваме как някой би застроил такава площ фин, ситен и красив плаж с кей и сгради. Е, ето за това и аз не го харесвам този Умберто. Що за сметки тц тц тц.

IMG_2390

Приключихме с всички забележителности и сега искахме просто да хапнем вкусна пица и да пием от вече любимото ни бяло вино. Бяхме набелязали пицария Gino Sorbillo, за която ви казах по-горе. Но часът бе още 19 ч., а в Неапол никоя пицария не отваря преди 20 ч. За това решихме да се пуснем за по още един шопинг тур на Via Chiaia и Via dei Mille. И тук вече душата ми не издържа и само за 15 минути разходка аз вече имах шал в син цвят, разбира се, и чизми. Ох, да красиви италиански ботуши над колянотооо.  Върнахме се в пицарията и си поръчахме най-страхотна салата капрезе, която някога съм виждала и най-голямата определено. Само вижте снимките.

IMG_2385

След една бутилка вино и още една пица, леко ощастливени тръгнахме към обратния път към вкъщи. А, каква изненада, бе станало 23:30ч.. Аз като ви казвам, че не спряхме да говорим. Беше ни останало да направим само още едно нещо. Малко по-горе ви казах, че ще ви разкажа за Piazza del Plebiscito. Е, има малко мистика и тук.  Оказа се, че малцина са тези, които успяват да минат в права линия от вратите на кралския дворец, през площада и да застанат между статуите на двата конника пред църквата със затворени очи. О, мадре мия! Ха ха ха ха ха – това бе моята кулминация на този трип. Бях убедена, че ще мога да мина, та за бога имаше поне 50 метра разстояние между двата конника. Кой, аз ли няма? Ако искате ми вярвайте, за малко да отида на друга плаца, ако Саша не ме беше спряла. Подредбата на мозайката от павета те води някак си неусетно в съвсем друга посока и накрая разочаровано поглеждаш и виждаш, че те е прецакала. Ах, тази мозайка. Но Саша успя и то как – застана точно по среадата. Браво, момиче! След като видя как аз отивам, както винаги в грешната посока, ми каза – тактиката е да вървиш като манекенка. Ами да, как не се бях сетила, никаква фръцла не съм. Въпреки загубената битка с паветата, това бе едно от най – яките ми предизвикателства. За пореден път се убеждавам сама себе си, че никога никога никога местата не са били причината да пътувам, а това което ме карат да чувствам и емоциите, които ми носят.  Прибрахме се през испанския квартал, които ми е любимо място. Но нямам време за историите с него 🙂

IMG_2392

antoninanikova neapol23

Дойде и денят, в който трябваше да си тръгнем от тук. А как не ни се искаше. Имахме време да изпием по едно кафе, да купим сувенири от уличката с работилници в стария град и каква изненада – да хапнем от прословутата пица на L’Antica Pizzeria da Michele.

А, сега на къде?

IMG_2387

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s