33 * Числа, стола или гастронвта?!

София, 12 октомври. Приятна и топла вечер, носеща все още спомен за летни трепети.

Избираме с приятел да хапнем там къде числата са късметлийски. Да разберем дали това ще е джакпота в избора ни тази вечер – 33 Gastronauts. Сгушен в един от най-старите и обаятелни квартали в София, в пресечка на ул.Оборище, това място те посреща с малко дворче, в което сякаш нищо не е пипано, а от само себе си има тази уютност и приветливост.

IMG_2537Antonina Nikova

Име: 33 Gastronauts

Адрес:Ул. Професор Асен Златаров 14, 1504 София, България

Тел:+359 879 375 233

http://www.33gastronauts.com/

Цени: 70 лв. за двама.

Влизаме по стълбичките, все едно сме чакани гости, и отваряме вратата на къща, в която ни посрещат с усмивка. Първо се спираме в предната, някак топла стая и висок младеж, облечен в тъмнозелена есенна престилка ни посочва, че ние сме за другата зала, където вече е приготвена нашата масичка, заключена в едно от ъгълчетата и в близост до камината. Стана ли време да се радвам на камини ? Не, лятото май наистина си отиде, колкото и да го търся и призовавам обувайки любимите сандали или предизвиквайки спомените ми от него. А помещението, в което се намираме –  някак си кукленски подрено, леко таванско и в същото време с мека изтънченост. Рафтът с книги напомня на старата библиотека в къщата на баба ми, а стълбичката отляво на къде ли води? Може би на тайно място …  Искам да го видя! И един повтарящ се мотив – виното. Ах, как обичам вино. Така както обичам и мъжете – не мога без него, трудно го избирам, но хареса ли ми вкуса – винаги си поръчвам само него!

IMG_2538Antonina Nikova

На пръв поглед менюто леко те обърква с някои от продуктите, за които се чудиш това храна ли е или връх в Камчатка. После обаче сервитьорът вижда въпросителната в погледа ти и е на близо, за да ти обясни. Поръчваме тиквички  на грил с печено сирене качота, ментов чимичури сос и кедрови ядки за предястие. Хм, тиквичките – божествени, с лека коричка и съвсем, наистина съвсем леко усешащ се ненатрапчив вкус на мента. Сиренето, ами, за мен беше леко мазно. Но това е мой каприз и вкус.

IMG_2541Antonina Nikova

 

А салатата, хм, най-добрия избор, който направих. Салата телешки кюфтенца с  френска леща белуга, топки от мариновано сирене и чери доматки, в синапен дресинг. За човек, който не обича варива, искам искрено да призная, че беше уникално вкусно и определено задоволи всяко мое очакване за удоволствие от храната. Наслаждавах се на вечерята, компанията и музиката, но друго беше, което ме караше да изпитвам сетивата си, не само храната. Атмосферата! Да, тя беше. Усещането, че това място ми носи леко гъделичкане под небцето и ме кара да се чувствам спокойна, дори май вкъщи. Ей, такова спокойно. Е, вкъщи няма сервитьор и готвач, но има история, каквато няма как да няма и това място.

IMG_2539Antonina Nikova

Не оставям нещата така и решавам да разбера защо това място толкова ми въздейства не само на вкусовите рецептори, но и закачи като с кукичка и другите ми сетива.  Свързвам се Кейт, която ми отговаря веднага във Facebook страничката и с охота откликва на любопитството ми да разбера каква му е историята на това място и защо така ме грабна.

IMG_2540Antonina Nikova

Оказа се, че същата мистика и усещане са причината това място да е при днешните си собственици – двойка авантюристи и пътешественици, която е пътувала, търсила, намирала, губила и обичала по света. Но преди 10 години, нещо пак ги връща в България. Хм, да винаги има какво да те върне тук. Не ги питах за причината, и като минала през същото, ви уверявам, че е имало голяма причина, за да го направят и то по-скоро емоционална, от колкото някаква друга. Заживяват в квартала и след известен курс по ориентация, който сами са си провели, виждат нещо, което им липсва. В периода 2009 г. – 2012г. не можеш да намериш приятно място за хапване и за приятели в столицата. Да, и за приятели, подчертавам.  Имаше или много скъпи и празни ресторанти тип “white cloth” със съмнителни менюта, или битови кръчми от всякаква категория, си спомня Кейт.

“Приятните места се брояха на пръсти, а вкусната храна си беше направо кът “, допълва тя с лек вкус на ябълков оцет. И както се казва, там където има липси има и нужди. Хвърлят се без страх в този нелек бизнес и виждат възможността да направят това, което винаги са искали – да имат свое място и да работят за себе си.  Но, не си мислете, че ей така се отваря ресторант. Това, което е техния най-голям джокер, всъщност носи името Емо и се оказва дългогодишен тенор на кулинарната сцена и то с международни участия. Не може този опит да остане нечут, невидян и неопитан и така отваря врати ресторант 33 Gastronauts.

Ама освен историята за отварянето и името носи мистика с тези числа. Нали разбирате, че нямаше как да не питам от къде пък точно това име са си харесали. Кейт веднага започва да ми разказва, че за първи път са чули термина „гастронавти“ от, за съжаление вече покойния, британски шеф-готвач Кийт Флойд. Той го употребява в своето известно ТВ шоу като обръщение към своите почитатели. Истински фенове на тази особа. С такова уважение и респект ми разказва тя за него и довършва “Кийт Флойд ни беше любим – много положителен и забавен и  много креативен, без да бъде превзет.”

IMG_2536Antonina Nikova

А ако се вгледате внимателно в менюто ще откриете този цитат: „BRAVE DINERS AND PASSENGERS, YOU WHO HAVE AGREED TD COME ON A JOURNEY OF THE SENSES, AND TASTE TOMORROW ,DON’T BE AFRAID ••• THE RITURE IS FLAVOURSOME. TRUST us· EXCERPT FROM GASTRONAUTS BY APRIL DE ANGELIS, NESSAH MUTHY & WILS WILSON”. Оказва се, че в края на 2013 г . в лондонския театър Royal Court се поставя пиесата “Gastronauts“, която съчетава театрално и гастрономично преживяване и засяга наболели теми от хранителната индустрия. И тексът по -горе е цитат от пиесата.  Малко по-късно, след като вече е бил отоврил врати ресторанта през май 2014 г. Катрин и Емо разбират, че през 2006 г. в Ню Йорк е бил основан клуб на гастронавтите за „хора които търсят приключение в храната“ и нейната консумация https://desiredtastes.com/gastronauts/. А точно това е била и тяхната идея.

До тук добре, ами тези числа от което тото ги взехте? С усмивка, Кейт ми отговаря и ми разказва за един от първите ресторанти в София – Ресторант 33 Стола. Имало е само 33 стола в него. Зяпнах. Стига бе? Оказа, се че този ресторант е посрещал точната си бройка гости именно на това място, където днес те посрещат своите гастронавти, с една от най-изисканите обстановки за времето си и разбира се перфектна кухня.

Днес, наследявайки тази легенда в стария софийски лайфстайл и кулинария, двойката е изградила сплотен и млад екип, който стои зад цялото усещене, което ми създаде 33 Gastronauts. Това се оказва и най-трудната задача – да имаш хора, на които можеш да се довориш. Но то това си е и най-трудната задача в живота като цяло, нали така? И както животът е вълнуващ с всичките му вкусове, така и този ресторант минава през перипети, за да бъде това, което е днес. За нас посетителите – едно от най-топлите и уютни места за хапване в София, а за тях – всичко!

Задоволявам любопитството си и с един последен въпрос, който силно ме вълнува, а отговора ме накара да се усмихна толкова силно и предизвика един различен трепет в мен. Както когато си  мислиш, че сладоледа от детството ти вече никога няма да го вкусиш и точно в този момент се появява някой и ти казва, че не е така и има от онези стари павилиони на съседната улица, само трябва да завиеш и да го намериш.

Та, въпросът ми бе: „Има ли любов в живота на готвача?“ – Да, осен към това, което прави като шеф, явно бе забъркал и отвара за любов, която Кейт е изпила и заключи с думите “Ами да, освен любовта към храната ми се иска да вярвам, че това съм аз”.

И в крайна сметка всички искаме едно и също – хубава храна, топло място и любов!

Благодаря на Кейт и Емо за преживяването и искрения разговор. А на вас оставям избора дали да ми се доверите или сами да се уверите в магията на числата. И не се притеснявайте днес има повече от 33 стола.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s